В "Човекът от Пекин" (превод: Васа Ганчева, 384 стр., цена: 16 лв.) се натъкваме на малко шведско селце, където са извършени чудовищни серийни убийства. Стартира паралелно разследване, по всеобщо мнение зверствата са дело на психопат. Само една червена панделка смущава правдивата хипотеза и насочва разсъжденията към далечен Китай. Съдия Биргита Рослин се оказва заложник на умопомрачителна геополитическа машинация. Хенинг Манкел е роден на 3 февруари, 1948 г. в Свег, северна Швеция. Автор е на пиеси, сценарии, детски книги и на смразяващи трилъри, преведени на 34 езика. Именно благодарение на криминалните си романи става международна знаменитост и се сдобива с поредица литературни отличия. Женен е за Ева, дъщерята на Ингмар Бергман, а местоживеенето му "примирява" Швеция с Мозамбик: "Аз живея с единия крак в снега, а с другия в пясъка. "На българските читатели е известен с книгите "Петата жена" и "Защитна стена". Из "Човекът от Пекин":Лют студ. Средата на зимата. В първите дни на януари 2006 един самотен вълк минава немаркираната граница и влиза в Швеция от Норвегия през долината Ваулдален. Водач на снежен скутер го мярва извън Фьелнес, но вълкът изчезва в горите на изток, преди някой да види накъде поема. Далече навътре в норвежката част на пла¬нината Йостердалар бе намерил парче замръзнала мърша от лос с кокали, които ставаха за дъвчене. Но това беше преди повече от две денонощия. Сега започва да изгладнява и наново търси храна. Вълкът е млад самец, тръгнал да търси собствена терито¬рия. Без да спира, следва пътя си на изток. При езерото Не¬вярна, на север от Линсел, намира още леш от лос. Необез¬покояван, цяло денонощие яде до насита, преди да продължи. Все на изток. При Корбьоле притичва през замръзналото езеро Люсна, после следва лъкатушещия път на реката към морето. В безлунната нощ стъпва безшумно с лапи и преминава моста при Йервшьо, а после свива в гъстите гори, които водят право към брега. Рано сутринта на 13 януари вълкът стига до Хешьовален, малко селище южно от Хансешьо в Хелзингланд. Спира и за¬почва да души. Отнякъде идва мирис на кръв. Вълкът се ог¬лежда. В къщите живеят хора, но от комините не излиза дим. Дори неговият остър слух не долавя никакви звуци. Но ми¬рисът на кръв е там, вълкът е сигурен в това. Той изчаква в горската окрайнина, после бавно се затичва през снега. Ми¬рисът се засилва, явно идва откъм къщата в края на малкото селце. Сега той е предпазлив в близост до хората трябва да си и внимателен, и търпелив. Спира отново. Мирисът идва от задната част на къщата. Вълкът чака. Накрая отново тръгва. Когато приближава, вижда мърша. Започва да тегли тежката плячка към гората. Все още никой не го е забелязал, дори сел¬ските кучета не са залаяли. Тишината в тази мразовита утрин е пълна. В окрайнината на гората вълкът започва да яде. Понеже ме¬сото не е замръзнало, става лесно. Сега вече е много гладен. Смъква една кожена обувка и започва да гризе крака най-долу, точно до стъпалото. Снегът е спрял, след като през нощта е наваляло. Докато вълкът яде, върху замръзналата земя отново започват да падат снежинки.2Щом се събуди, Карштен Хьоглин успя да си спомни, че е сънувал една снимка. Лежеше неподвижно в леглото, усе¬щайки как образът ѝ постепенно се завръща, сякаш негати¬вът на съня изпращаше копие до съзнанието му. Позна сним¬ката. Беше черно-бяла и представляваше мъж, седнал на стар железен креват, на стената зад него виси ловджийска пушка, в краката му стои гърне. Когато я видя за първи път, бе уди¬вен от тъжната усмивка на стария човек. Издаваше уплаха и очакване. Чак по-късно узна историята на снимката. Няколко години преди да бъде направена, мъжът погрешка застрелял единствения си син по време на лов за чайки. Оттогава оръ¬жието никога не слизало от стената, а той живеел все по-от¬шелнически.Карштен Хьоглин помисли, че от хилядите снимки, които бе видял, тази никога нямаше да забрави. Де да беше я напра¬вил самият той. Часовникът на нощната масичка показваше седем и поло¬вина. Обикновено Карштен Хьоглин се будеше много рано. Но през нощта спа зле, леглото и матракът му бяха неудобни. Реши да се оплаче, когато плати хотелската си сметка, преди да замине. Беше деветият и последен ден от неговото пътуване. То бе станало възможно благодарение на стипендия, която му поз¬воли да посети и документира пустеещи села и други малки селища на път да се обезлюдят. Сега се намираше в Худиксвал и му оставаше да заснеме още едно село. Избра точно това място, защото един възрастен човек, който живееше тук, бе прочел за проекта му и му беше изпратил писмо. Карштен Хьоглин се впечатли от писмото и реши да приключи фото¬графското си пътешествие именно тук. Стана и дръпна завесите.