Петте истории в тази книга са обединени от темата за отговорността пред любовта, вината пред другия и неосъщественото покаяние. Героят на всяка от тях е български имигрант в САЩ, който виси в пространството между два свята, обречен търси своя истински идентитет. Всяка от историите се развива около съдбовните събития в човешкия живот: любов, секс, родителство, изневяра, смърт. Това са истории за безотечествеността, драматизирана в любовния живот на главния герой. Въпреки че е успял на новото място и се е интегрирал, душата му е раздвоена между света, който е напуснал с омерзение и болка, и този, който го е приютил, но не е оправдал много от надеждите му. Новият свят го удовлетворява, но не му достига емоционално и го предизвиква да си спомня стария. Животът му се оказва неочаквано, но закономерно, зависим от греховете му, извършени преди. Пълзящото вътрешно напрежение на сюжета изкривява и двата свята, но и ги допълва и оцветява, придава им лудост и чар. Златко Ангелов е лекар по образование, през годините работи като преподавател по анатомия, участъков лекар, журналист, писател в рекламата и писател на медицински теми. Живее в Канада от август 1992 г., а в САЩ от юли 1999 г. Женен, с шест деца. Понастоящем е писател и редактор към Международната писателска програма в Айова. Златко Ангелов има свой неоткриван от никого и неповторим свят. Образите и сюжета в неговото словесно пространство са изградени така, че постигат максимална обективност чрез максималната субективност на писателското му наблюдение. От своя уникален наблюдателен ъгъл Ангелов вижда в света само определени, различни, натоварени с драматизъм и съдбовност неща, които всички ние знаем, но не се досещаме за тях. Дълбоките и разтърсващи житейски, психологически и социални конфликти на неговите герои произлизат от неосъществена или неетично употребена сексуалност, поради което сексуалните им прояви се превръщат в драматични и болезнени психологически проблеми. Не си спомням други писатели да са постигали това така убедително освен Мопасан и Набоков. - Владимир Зарев Формат: 60/90/15 Обем: 248 ISBN: 978-954-28-1042-1 Цена: 12 лв. Откъс: Френска любов Помня, че първо ме възхити гърбът: имаше форма на трапец с едва огънати навътре странични линии, които падаха от водоравните рамене към кръста - леки като дива лоза по стените на лятна къща. Беше прав, с бледа кожа, трептяща върху стегнатата мускулатура, с няколко бенки под тънкия врат, а може би и над кръста, закрит от черното трико с кръстосани презрамки и къси крачоли. За разлика от повечето слаби жени, ханшът не беше широк като купа, в която е поставена вазата на гръдния кош, а по-скоро изпъкнал назад. Поради това може би гърбът беше по-сексапилен от бедрата и предизвикваше неудържимо желание да бъде прегърнат. Във всеки случай можех свободно да го използвам за разпалване на въображението си: бях зад нея и въпреки огледалото нямаше как да забележи, че я гледам. Краката є бяха по-дълги от торса, между основите на бедрата просветляваше миниатюрен триъгълник. Но дори от моята удобна гледна точка черните арабски очи с форма на морска раковина ме смущаваха. През целия ми живот е било все така: вглеждах ли се в красиви женски очи дори когато водех най-сериозен разговор, в съзнанието ми се включваше наелектризирана верига от сексуални очаквания, която ме плашеше: да не стана смешен, ако са несподелени, или да се проваля, ако са споделени. Сякаш красивите очи на жената бяха отворен прозорец, през който ми е внушено, че мога да видя нейния мозък като на длан, но в действителност излъчваната от тях светлина се оказва ослепителна и също както чуждата стая, в която се взираш от улицата през деня, пространството зад прозореца остава затъмнено, загадъчно и непредвидимо. Сигурен съм, че повечето мъже споделят моето природно невежество, което не може да бъде преодоляно нито с насилена мъжественост, нито със сексуален опит. То ни прави несигурни, каквото и самочувствие да имаме. И бързаме да се оженим, за да гарантираме да заключим с ключа на брачния договор своето мнимо надмощие. Със Зейна се оправда вторият ми страх. Оказа се, че тя също ме е гледала в огледалото със сексуални очаквания. Но аз се провалих. Свалихме се, имахме изгарящ секс тя го твърдеше по-често, отколкото ми се струваше необходимо, дори пред приятели, само че казваше "стигах до небесен оргазъм", но от това не излезе любов. Не поискахме да имаме дете. Огънят на плътта постепенно и закономерно угасна. И аз установих по-точно, постарах се за собствено успокоение да установя че интелигентността зад отворения прозорец на ослепителните й очи нито беше вдъхновена от любопитство към света, нито беше на нивото на сексапила й. На втората година се разделихме като добри приятели. Аз съм такъв: през живота си не успях да намразя нито една от красивите жени, с които се бях опитал неуспешно да се сближа. Говоря за пълно сливане дълго след сексуалната тръпка на началото. И се отказах да търся вечната любов. Затова помня очите на всичките. Но най-силно помня очите на Зейна. Всичко това беше отдавна, много преди да се прибера от света, за да умра на този плаж, когато ми дойде времето. Тук няма женски очи, които да ме изваждат от равновесие с двусмислената си заплашителност. Ден и нощ слушам океана, взирам се във вълните и понякога виждам очите на Зейна. Те са като курабийката, потопена в чая, запарен от майка му в зиморничав есенен ден, чийто аромат отключва в съзнанието на Марсел Пруст спомените за летата в Комбре през неговото детство. В моето съзнание очите на Зейна отключват историята на Майкъл и Джорджана. Оттук нататък е необходимо пълно доверие в наблюденията и коментарите на разказвача. Фактите от живота на любовната двойка в редки случаи отразяват мотивите. Фактите са резултат от решения спонтанни или премислени, за които човек носи отговорност, дори когато не може да ги обясни.