Между пясъците на Къзълкум и Каракум е Бухарският оазис, в който се е родила Бухара. "Бухара-и-шариф" - благородната и свещената - го е нарекъл знаменитият поет Руми. Бухара е сред най-главните центрове по Пътя на коприната. Наред със Самарканд той е сред градовете легенди, където са събрани най-впечатляващите архитектурни забележителности на Централна Азия. Неслучайно и двата са под закрилата на ЮНЕСКО. Това е най-доброто място, където може да се добие представа за предруския Туркестан. През 1997 г. беше тържествено отпразнуван 2500-ият рожден ден на Бухара. През IХ в. династията, основана от Исмаил Самани, сложила край на управлението на Арабския халифат и Бухара станала столица. През 1219 г. двеста хиляди конници на Чингис хан превзели с огън и меч града, за да отмъстят за убитите в него свои търговци. Сто години по-късно съпротивата на града била сломена от великия Тимур, наричан още Тамерлан (Сакатия), защото бил куц. Този недъг съвсем обаче не му попречил да стане един от най-големите завоеватели в човешката история. В продължение на векове Бухара, чието име на санскрит означавало манастир, бил център на магическото учение на майсторите суфи, чийто най-ярък представител през ХII в.