Е: Здравей, Ричард. Моето име е Елена. Приятно ми е да се чуем.  Р: На мен- също! Е:  За пръв път ли разговаряш с журналист от България?Р: Да, за пръв път си говоря с българин. Никога не съм бил в България. Дори не съм сигурен, че съм се запознавал с човек от България.  Така че, ти си ми първата среща с България.Е: За мен е удоволствие и чест да разговаряме. Мога ли да те наричам Ричард.Р: Разбира се.Е: Очакваме да чуем твоята прекрасна музика най-сетне и на българска сцена. Трябва да знаеш, че имаш много почитатели в нашата страна.Р: Чудесно е да го разбера. Е:  Трябва ли непрекъснато да си влюбен, за да можеш да пишеш такива вдъхновени и красиви песни?Р: Не знам..Но със сигурност помага. Не означава, че трябва да си задължително влюбен в момента, докато пишеш песента, но е важно, все някога да си срещал, да си изпитвал любовта. Моите песни, всъщност, са родени по-скоро на сърдечната болка, от разочарованията в любовта. Преди години намерих точния човек за мен и се ожених за дамата на сърцето си. За повечето хора, по-тъжните песни са по-въздействаши и по-вълнуващи.  Мисля, че веселите песни, могат да бъдат малко скучни понякога. В тях няма драма, няма интрига, затова не са толкова интересни. Въпреки, че през повечето време съм щастлив човек и съм много влюбен в своята съпруга, много ясно си спомням, как болеше разбитото ми сърце преди години, когато преживявах любовни разочарования. Така че ми е много лесно да пиша песни за това. Е:  Можеш ли да кажеш, че твоя роден град Чикагое е мястото, което ти носи вдъхновение. Днес чух отново по някое радио песента "Чикаго" в изпълнение на Франк Синатра и си мислех за това. Р:  Не знам, дали градът ме вдъхновява да пиша музика, но обичам да живея тук. Обичам Чикаго. Обожавам детството си, прекарано тук.  По-късно живях в Лос Анджелис за дълъг период от около 15 години. Когато станах баща, обаче, бях сигурен, че искам да отгледам децата си в Чикаго, защото мисля, че това е място, което предлага всичко необходимо- културата на големия съвременен град, райони, които са безопасни и спокойни. Мисля, че това е най-хубавият град на света. Бил съм почти навсякъде и съм видял много красиви места, но Чикаго ми е любим. Затова живея тук. Е: Когато стана дума за Лос Анджелис, би ли ни разказал за самото начало на твоята кариера. Вярна ли е онази история, която твърди, че всъщност Лайнъл Ричи е човекът, който те открива за музикалната сцена и той е "виновникът" да стане известно името ти. Р:  Виновник? Хахаххахахаха Много смешно ми прозвуча...Да обвиняваш някого означава нещо различно....Много забавно прозвуча.Е:  Това, разбира се, е в кавички. Р: Да, разбрах, какво имаш предвид. Така е. Тогава живеех в Чикаго и бях започнал да се занимавам с музика- да пиша песни. Бил съм около 17- годишен. Вече бях направил няколко демо записа на първите си песни. Не си спомням, как точно тези записи са стигнали до Лайнъл, но когато той е прослушал касетите, ми се обади. Каза ми- Здрасти, чух някои от твоите песни и мисля, че наистина имаш талант,  много ми хареса гласа ти и смятам, че си добър композитор. Лайнъл каза, че очаква да се развивам, защото все още съм бил много млад. Той ми предложи, след като завърша училище, да замина за Ел Ей, за да се срещнем. Много ме окуражи и ми предложи сериозна подкрепа. Когато си толкова млад и не знаеш, каква лудост е да станеш част от музикалния бизнес, да получиш подкрепа от такава влиятелна фигура, като Лайнъл Ричи, е от изключително значение. Лайнъл е много мил и  талантлив човек, който много ми помогна. След година аз наистина заминах за Ел Ей и той удържа на думата си. Не само, че ме подкрепяше морално, той ме нае в групата си, като певец. Бях бекинг вокал за втория му солов албум. От него научих много. Ще го обичам завинаги. Той беше толкова мил с мен, когато бях още много млад.Е:  Имате ли дует с Лайнъл? Р: Не, но съм записал много песни с него. Пеем заедно в "All Night Long  и "Running with the Night. Всъщност, знаеш ли, има една песен от същия албум,  в която пеем само двамата- чакай, да помисля, как се казваше... "The Only One". Точна така. Беше голямо удоволствие да пеем само аз и Лайнъл. Е: Ще я чуя още тази вечер. Р: Да- тя е от албума Can't Slow Down. Е:  Комплименти за песента, която написа преди години за Лутър Вандрос- Dance With My Father! Р: О, благодаря ти! Е: Тя наистина е великолепна. Мислиш ли, че това е върховият момент в твоята кариера до момента? Р: Да, в някаква степен е точно така. Започнах да правя успешни записи като певец в края на 80-те. През следващите десетина години имах много топ хитове, продавах много записи и правех турнета по цял свят- това беше страхотен период от кариерата ми. Ценях високо успеха и бях благодарен.  Бях вече женен и ми се родиха деца.  Успешната ми кариера ме отделяше за дълго от семейството и приятелите ми. Налагаше се да правя доста лични компромиси през този супер успешен период от живота ми на музикант. Пред последните 10-11 години като автор и продуцент на други изпълнители се наслаждавам на възможността да правя музиката, която обичам и в същото време да не пътувам толкова много и да прекарвам много време със семейството си. Имам възможност да наблюдавам, как растат децата ми и да водя по-нормален и истински живот. През последните години се забавлявам повече, от колкото, когато съм бил постоянно в светлината на прожекторите. Е:  Разкажи ми за Лутър Вандрос. Как се работеше с него? Р: Той популярен ли е в България?Е: Много.  Р: Той е един от най-великите певци, които някога са живели на света. Запознахме се преди много години. Срещнахме се на един концерт. Аз му се представих и му казах, колко голям почитател съм. Той ми отвърна- аз също много те харесвам. Тогава си разменихме телефоните и започнахме често да си говорим. Двамата бяхме непрекъснато по турнета. Когато си на път, след концерт прекарваш доста часове сам в хотелската стая с телефон в ръка. Това бяха години преди да имаме интернет, преди да ползваме електронна поща. Лутър и аз често си приказвахме по телефона. През две седмици прекарвахме часове в разговори. Говорехме си и се смеехме. Всъщност, се сприятелихме първо по телефона. След като завършихме турнетата си, той дойде вкъщи на вечеря и така станахме много бързо близки приятели. След това написахме заедно няколко песни. Имахме едно наистина прекрасно приятелство. Казвах му- ти би могъл да изпееш абсолютно всичко. И беше наистина така- ако му дадеш менюто от китайския ресторант, той би могъл да го изпее като най-романтичната песен на света. Той беше наистина много-много талантлив. Обичах го и много ми липсва. Е: Той липсва и на всички нас, със сигурност.Не е много типично за бял мъж да бъде толкова високо оценяван от тъмнокожи музиканти. Белият глас е много различен от вокалите на черните изпълнители. Какво прави твоя глас специален? Р: Не съм много сигурен. Като малък посещавах училище, в което нямаше много деца от други раси. Имаше само няколко черни деца и аз се сприятелих с всяко едно от тях. Това беше в началното училище. После в гимназията, отново съм дружал с тъмнокожи младежи. И нашите родители бяха приятели. Никога не съм разбирал предразсъдъците, не мога да проумея, защо има напрежение между расите. Аз съм израстнал с мисълта, че всички са равни- просто хора. Като музикант, ако погледна в исторически аспект, артистите, които най-много са ме впечатлявали с таланта си, са били предимно тъмнокожи. Ще спомена- Earth, Wind and Fire, Сам Кук, Марвин Гей, Дони Хатауей и т.н- всички те са черни. Мисля, че черната музика, соул музиката, е най-хубавото, което някога е писано в съвремеността. Аз, самият, не съм ар енд би и соул певец, но обичам страшно много тази музика и знам, че мога да пиша песни, които да допринесат нещо в този стил. Интересен е фактът, че моя първи професионален договор като музикант, беше с Лайнъл Ричи и тогава попаднах директно в среда, в която бях единствения белокож музикант. Всички инструменталисти, всички бекинг вокали бяха тъмнокожи. Аз бях единственото бяло момче и те ми казаха- хей, опитай да изпееш това! Мисля, че им хареса разнообразието, което моя тембър носеше на цялостното звучене. Винаги съм бил добре посрещнат в средите на тъмнокожите- и сред феновете и сред колегите- музиканти. Имам голям късмет с това. Е: Ако говорим за стилово определение, ти си по-скоро кросовър артист. Къде се чувстваш най-удобно- в рок, поп, поп-рок, соул музиката? Къде е твоето място?Р: Не знам, дали мога да отговоря на този въпрос, защото пиша песни в толкова различни стилове. Старая се никъде да не ми става удобно и комфортно. Ако това се случи, тогава се старая да променя нещата. Предпочитам да е по-непривично, защото иначе става досадно и скучно. В повечето време предпочитам да случам по-тежка рок музика. Обичам модерния рок- една от любимите ми банди са Foo Fighters, харесва ми много една австралийска група, която се казва Сик Пъпийс. Има една група от Южна Африка, която се казва Сийдър, която много обичам. Предпочитам по-тежки китарни рок банди. За съжаление, обаче, не мисля, че гласът ми е подходящ като звучене за една такава група. Мисля, че по-добре звуча в поп песни и балади. Опитвам се да пея различна музика. Опитам се да се променям.Е: Кое е по-голямо предизвикателство за теб да бъдеш изпълнител или да бъдеш автор на песни и продуцент за други артисти?Р: Като пея се забавлявам. Обичам да пея. Харесва ми да съм на сцената. Но не отделям твърде много време да разсъждавам върху това. Мисълта ми е повече ангажирана с обмислянето на идеи за нови песни за други изпълнители. Работя върху това непрекъснато. Фокусът в моята кариера е върху композирането и продуцирането на музика за други артисти. Наскоро написахме песен, заедно с Доутри за неговия нов албум. Основната идея беше да съддадем такава песен, която казва нещата в неговия стил. Ако я пишех за себе си, щеше да звучи по друг начин. Написал много песни само за себе си и много други, които са мислени с идеята да помогна на други музиканти да изразят, своите чувства и преживявания.