През граничната зона между Хондурас и Салвадор протича река Гуаскоран. Сега преминаването между двете съседни държави е като приятна разходка: на едно гише ти удрят печата за излизане, а на друго за влизане. Няма опашки, чакане, нерви, кръстосани въпроси, някакви измислени такси и т.н. Ленивите води на реката я правят истинска зона на мира и спокойствието между комшиите. И така е след 1980 г., когато двете страни заравят томахавките на войната. Да, на войната, избухнала през юни 1969 г., след световната футболна квалификация между двете страни. След първия мач в Хондурас, спечелен от домакините с 1:0, дъщерята на виден салвадорски военен се самоубива, а погребението є слага началото на масови демонстрации срещу съседите. Реваншът се превръща във война При изпълнението на химна на Хондурас, освиркан от озверялата тълпа, на пилона вместо знаме е издигнат мръсен парцал. Години по-късно един от хондураските играчи споделя: "В този момент ние не мислехме за футбол, а се питахме дали ще се измъкнем живи от този ад." Мачът завършва 3:0 за Салвадор, а отборът на Хондурас, натоварен на бронетранспортьори, е откаран направо на летището. Часове по-късно границата е затворена, а Салвадор обявява война на Хондурас. Тя продължава малко повече от четири дни, като печалната равносметка е 6 хиляди убити, над 10 хиляди ранени, а още 50 хиляди загубват домовете и земята си. Река Гуаскоран се превръща в зона на войната... Вратарят на тогавашния салвадорски отбор Раул Маганя, с когото се познаваме отпреди, ми беше казал, че в основата на конфликта стои политическият антагонизъм, а футболът а само поводът, или искрата, взривила бурето с барут. Салвадор се владее от 14 фамилии които командват всичко. Това са крупни латифундисти, разделили страната на сфери на влияние. Хиляда латифундисти притежават десет пъти повече земя от 100 хиляди селяни. Парадоксален е и фактът, че Салвадор е най-малката държава в Централна Америка, която има най-голяма гъстота на населението.