Филмовата адаптация на романа на Сюзан Колинс "Игрите на глада" събра 155 млн. долара през първия си уикенд. Това нарежда филма на трето място в класацията за най-добър дебют, пише "Форбс". Очевидно икономическата част на филма работи добре и всички ангажирани с проекта могат да са сигурни, че ще последват екранизации и на другите две книги от поредицата. Но икономиката на Панем (футуристичната държава в историята) е съвсем друг въпрос. Обществото, развило се в бъдещето върху останките на САЩ, има други правила. Високотехнологиченият Рим 2.0 стои в центъра на 12-те (всъщност 13) окръзи, които снабдяват столицата Капитол с нужните й ресурси. За да поддържат широкия си набор от нужди, жителите на Капитол поддържат строг контрол върху робите-работници в окръзите. Те налагат волята си чрез сила и пропаганда, а също и чрез годишния ритуал на Игрите на глада. В него деца се бият до смърт на огромна арена. Но както виждаме от историята и научната фантастика, такава система на потисничество в действителност е изключително крехка. И както е характерно за реалността или за измислицата, икономиката лежи в сърцето на всеки евентуален срив на държавата. Тук ви представяме пет икономически провала в реалността на "Игрите на глада". 1. Свободните пазари са много по-ефективни от контролираните икономики Панем очевидно се крепи на базата на високотехнологично общество, което е съществувало преди сегашното състояние на света. Всички високотехнологични джаджи, които обществото в Игрите на глада ползва, почти със сигурност са създадени в конкурентна икономика. Конкуренцията насърчава технологичните промени, а те от своя страна насърчават развитието на обществото.