Има думи, толкова вкоренени като свещени в световната култура, че трудно може да повярваме, че е имало време, когато не са съществували. Без съмнение, вие сте ги чували, чели или произнасяли, без да знаете историята, която е причина за дълбокото им значение. Някои от тези думи са променили смисъла си във времето, с развитието на религиите, други са запазили значението си през вековете. Предлагаме ви един поглед назад към древността, който ще ви помогне да разберете произхода и историята им. Ом Ом е мантра и свещена дума за будистите, индийците и всеки, който някога е практикувал йога. Смята се, че Ом е първият звук, с който започва Творението, звуков израз на Брахман и абсолютната реалност. Ом изразява едновременно четирите състояние на Брахман - Висшата същност: събуждане, сън, дълбок сън и тишина (състояние на пълно блаженство). При смъртните, Ом поддържа живота, който се изразява в дишането. В състоянието на тишината в края на мантрата, медитиращия се съединява с Висшата Същност. Начинът, по който Ом се изобразява графически на санскрит, може да бъде преведен като изображение на четирите състояния на Брахман: дългата долна извивка представя материалния свят; горната лява състоянието на дълбок сън; състоянието на сън е в мястото между двете извивки; точката и полусферата са състоянието на тишина на абсолютната съзнателност. Отвореният полукръг трябва да пробуди безкрайното, напомняйки на читателя, че смисъла на точката не може да бъде разбрана с ограничен разум и перспективи. Смята се, че Ом носи сила и зарежда тези, които произнасят мантрата. За да медитирате правилно с Ом, седнете и затворете очи. Отпуснете всеки мускул и започнете да повтаряте Ом гласно или на ум като всеки път асоциирате думата с чувството на освобождаване, съвършенство, чистота, вечност. Ом е най-късата, но най-мощна мантра. Тя често се използва в началото и в края на по-дълги мантри, като израз на завършеността им. Амин Тази дума е смятана за една от най-свещените светла, положителна и пълна с надежда - в християнството, но тя за първи път се появява в Библията при несъмнено звучащи злокобно обстоятелства.