Moonspell, мрачните синове на Португалия, не се нуждаят от особено представяне. Те се събират през 1992 и бързо омагьосват света с неподражаем стил, издигайки се от малка ъндърграунд банда до ранга на лидери на готик метъл сцената. Голяма "вина" за това има въздействието и неоспоримо магнетичното присъствие на сцената на фронтмена, Фернандо Рибейро. Броени дни преди лисабонските дарк метъл ветерани да ни пометат на втората вечер (16 юли) на Kavarna Rock Fest 2011, със съдействието на Loud Concerts, имах честта да разговарям по телефона с Фернандо. Ето какво разказа той, специално за Actualno.com, за почти пълната метаморфоза от типична блек метъл банда до група с култов статус, защо променят името си на Moonspell и какво са ни подготвили за втория си концерт в България. *** Здравей,Фернандо, как си? Благодаря, добре, а ти? И аз. Да започнем първо с това, че вече сте свирили в България, преди около 2 години (бел. ав. 3 декември 2009). Какво помниш от първия ви концерт тук и какви са впечатленията ти от българската публика? Имам много хубави спомени от тогава. Винаги е много вълнуващо една банда да посети някоя страна за първи път. И въпреки че съществуваме от много години и сме се срещали с български фенове на концерти и фестивали из цяла Европа, смятам, че това да дойдем във вашия град, във вашата страна, е нещо съвсем различно. Помня, че имахме страхотна публика, залата беше пълна. Всички се отнесоха към нас изключително добре и български фенове ни направиха много комплименти за концерта. Да, имате все повече почитатели тук в България, особено след концерта. Това е добре. Свирите от 1989 година под името Morbid God. Предполагам са ти задавали този въпрос много пъти, но защо решихте да се прекръстите на Moonspell? И има ли някакво специфично значение, което стои зад това име? Всъщност идеята още в самото начало беше да измислим име, което е по-добро от Morbid God, защото знаехме, че Moonspell може да израсне като различна група от Morbid God. И преди името да стане известно, решихме да си дадем време и да помислим за друго, което да ни представя по-добре и не само в онези времена, а и занапред... Бяхме много изненадани, че никой не си е кръстил бандата Moonspell до онзи момент, което е много очевидно име, много хубаво име. Мисля, че нашата музика олицетворява основно мрачната страна на метъла и ние все още създаваме мелодии, текстове и атмосфера, които по някакъв начин са изпълнени със светлина. Смятам, че това е една много хубава метафора - луната, която винаги свети в мрака и според мен това много добре олицетворява нашата музика и нашето постижение като банда. Нека поговорим малко повече за музиката на Moonspell. Поглеждайки назад към албумите на Moonspell, прави впечатление, че всеки албум е различен от предишния. В последните два албума обаче като че ли групата е намерила своята идентичност, своя стил, може би... Смяташ ли, че това е така? Мисля, че сме по-близо и по-близо с всеки следващ албум... Когато започнахме в началото, бяхме много млада банда с очевидни влияния и тогава имахме не толкова умения, колкото огромното изгарящо желание да станем банда, която да се отличава със собствен стил и самобитност, което е много важно за нас от самото начало. Много обичам първите ни албуми - "Wolfheart, "Irreligious" и "Under the Moonspell", но ние винаги сме се опитвали да намерим себе си и да доразвием идеите си. Защото според мен… обичам първите албум на много банди от нашето поколение, като Tiamat, Opeth, Samael, например, тези банди се променят много след първите си албуми, като доразвиват и променят стила си. И смятам, че "Memorial " е важен за нас в това отношение - да затвърди стила, към който се стремим, той е много по-зрял от предишните. След това "Night Eternal" доразви тази завършеност и мисля, че в новия ни албум, над който работим в момента, продължаваме тази линия на развитие. Но освен това ще бъде и различен от предишните ни... като същевременно продължава да звучи като Moonspell… Точно това исках да те питам... Изминаха почти 3 години от издаването "Night Eternal".