Интервю с Ники Илиев преди премиерата на "Чужденецът" Как се роди идеята за филма? Като цяло исках да направя филм, какъвто аз бих гледал като зрител. Тъй като това ми е детска мечта, "Чужденецът" е едва ли не обяснение в любов към филмите, с които съм израснал. Говоря за френските комедии, като тези с Луи Дьо Финес, също така уестърните, романтичните филми, кунг фу филмите от 70-те и 80-те години, но пречупено през българската действителност. Затова и исках да има и знаков актьор от онова време. Като дете не съм пропускал негов филм. Иначе самата история дойде от мой приятел, който имал подобно изживяване с негов приятел австриец. Също така исках да напиша интересни роли за Саня и Любо, защото в "Забренена любов" образите им бяха доста ограничени. Трудно ли се работи със световноизвестна звезда от ранга на Кристоф Ламбер? Много е лесно. Дойде напълно подготвен. Имаше много текст, но го знаеше безупречно. Аз просто му поговорих малко за образа, за отношенията ми с баща ми, откъдето съм се вдъхновил за неговите сцени. Той ме разбра и всеки негов дубъл беше идеален. Каза, че ролята го е докоснала лично и това си личеше. А със Саня? Саня е много голям перфекционист, но мисля, че така се допълваме, защото аз гледам по-генерално на нещата, а тя ми обръща повече внимание на детайлите. Имахме леки търкания на моменти, но те винаги са били в името на това филмът да стане по-добре.